Понеделник, 22 Юни 2009 23:44
Анализи -
Анализи - WSBK
Роден преди 22 години в Баликлеър, Северна Ирландия, Джонатан Рей от ранно детство е обграден от мотоциклетни състезатели. Неговите баща и дядо са професионални пистови пилоти, но Джонатан първоначално се влюбва в кросовите надпревари. На 10 години Рей става втори в британския мотокрос шампионат в клас 60сс. След много усилия, Юджийн и Майкъл Лаверти убеждават Джони, че пистовите състезания не са толкова скучни, колкото той смята и след дълго колебание ирландецът се пуска в шампионата на Острова в клас 125сс. Постепено бъдещият шампион се издига във Великобритания и става вицешампион в Британския Супербайк Шампионат през 2007г. През септември на същата година Рей подписва тригодишен договор със семейство Тен Кате, в който се гарантира, че Джони ще прекара първата година от контракта в Суперспорт и следващите две в Световния Супербайк Шампионат. След нелеп сблъсък с Робин Хармс в Маникур, шансовете за титлата в Суперспорт пропаднаха, но все пак Рей зае гарантираното си място в Супербайк за тази година и след трудно начало заради множество проблеми на мотоциклетите Хонда, от състезанието в Монца сезонът се обърна в позитивна посока за ирландеца. В Киалами той спечели първия си подиум, завършвайки втори, но най-доброто тепърва предстоеше.
Роналд и Герит Тен Кате взеха съдбовното решение да сменят доставчика на окачване по средата на сезона - от WP минаха на по-традиционния вариант с окачванията Олинс. Но имаше един проблем. Огромен брой тестови километри отидоха по дяволите след като в Маникур се изсипа истински потоп и провали изпитанията на тима. Естествено нямаше как настройките на окачването да се прецизират, изоставането в набора от технически данни беше голямо, което направи първите два състезателни дни в Мизано истинско изпитание за всички в тима на Тен Кате. Квалификацията мина учудващо гладко, но в първото състезание късметът не бе на страната на Рей. Минути преди старта той осъзна, че има проблем с подаването на гориво и трябваше да се прибере в бокса като за това помогна Руичи Кионари и заради това провинение двамата бяха наказани по време на надпреварата. Двамата съотборници се удариха в състезанието, което прекрати шансовете на японеца, а Рей трябваше да се бори с разбита степенка и лошо работеща задна спирачка. Но въпреки, че направи едно влизане повече от останалите, Рей се добра до седмата позиция. Във втория старт атмосферните условия бяха много по-благоприятни и от самото начало Рей бе във водещата група заедно с Нори Хага и Мишел Фабрицио. 
В последните няколко обиколки Рей обхождаше различни траектории за да се подготви за финалната битка, но на няколко пъти това експериментиране означаваше леко отваряне на вратата и шмугване напред на пилотите на Дукати. Първата комбинация от виражи се оказа ключова, защото там в два поредни тура Рей бе задминат от Фабрицио и Хага, като неочаквано именно на това неприятно за Джони място, ирландецът направи решителаната атака в началото на последната обиколка. През вътрешната част на захожането към първия завой се минава трудно заради многото бабуни, които въпреки усилията на организаторите не бяха ликвидирани напълно. По неописуемо зрелищен начин Рей спря адски късно, чудесно абсорбира неравностите и се закова пред Фабрицио, който изглеждаше като най-мотивираният пилот заради това, че е италианец върху италианска машина пред италиански фенове. Голяма заслуга за липсата на атаки от страна на Мишел имаше блестящото дефанзивно каране на Рей, което не се изразява просто в грубо блокиране на съперника, а се описват по-широки траектории и едновременно с това вътрешната линия е винаги недостъпна. Според Рей потенциалът на машината е много далеч и с натрупването на състезателни километри той ще става все по-бърз. Ако това се окаже истина ,останалите трябва много да се притесняват. Подобренията в следствие на новото окачване може да възродят и Карлос Чека, чието бъдеще бе много неясно, но в Мизано испанецът се представи повече от солидно, записвайки пето място във второто състезание, а в първото също се движеше добре докато не изгаси машината когато излизаше от бокса.
До болка познатият тертип от предишните стартове на Бен Спийс се повтори и в Мизано. В първото състезание асфалтът изсъхваше след изсипалия се проливен дъжд и към деветата обиколка започна да се образува суха линия. Спийс уцели перфектния момент за смяната на мотоциклета и бе феноменален в карането със студени гуми върху настилка с изключително ниска температура. Именно в тези критични моменти американската звезда на Ямаха съкрати колосалното изоставане от Шейн Бърн, което стигна до над 16 секунди. Въпреки че за първи път не стартира от пол позишън, Спийс за пореден път сътвори история като стана победител в първото състезание с правило флаг-до-флаг в този шампионат. Хага спаси каквото можа от надпреварата и завърши пети, но Бен продължи да топи изоставането си в генералното класиране. Печелившата серия на Спийс бе прекършена от поредния технически проблем в неговата Ямаха, този път съединителя му създаваше главоболия и в първата половина ускорението от завоите беше плачевно. Постепенно Спийс намери начин да се справи с изпържения, както той го описа, съединител и се пребори за девето място. За втори път през сезона, хладнокръвният янки си изпусна нервите и бясно започна да бие юмруци на резервоара и в постоянната психическа битка с Нори Хага е безспорно, че инициативата е на страната на японския пилот. Фактът, че след двете състезания Спийс съкрати изоставането си от Хага с 5т. е някак игнориран, защото пилотът на Дукати не харесва тази писта, имаше проблеми на мокрото трасе и въпреки това загубата на точки беше минимална. А както всички знаем, много титли се печелят именно по такъв начин, когато се изстисква максимума от състезание, в което не се чувстваш добре и знаеш, че победата ще дойде трудно.
Един от интересните изводи от уикенда в Мизано е способността на Шейн "Шейки" Бърн да кара на мокро. В първото подобно състезание този сезон британският шампион размаза конкуренцията в минутите, когато беше влажно и само може да се чудим какво щеше да се случи ако трасето не беше изсъхнало. Много от по-опитните пилоти не се справиха с хлъзгавата настилка, двукратният световен шампион Трой Корсър дори падна на загряващата обиколка, макар че стана ясно, че падането е било породено от повреда в електрониката. На моменти Бърн беше по-бърз с по две секунди от най-близките преследвачи, но може да се спори, че той закъсня със спирането в бокса и така улесни задачата на Спийс. Въпреки бавното намиране на ритъма след смяната на машина, Бърн задържа второто място и зарадва своя отбор, за който това е домашно състезание. Може би второто състезание беше още по-обнадеждаващо, защото условията бяха нормални, асфалтът сух, а Бърн отново бе светкавично бърз като постигна най-бързата си обиколка във финалния тур. Причината Шейки да не се класира по-напред от пето място се крие в няколко дребни грешки, които той допусна, но точно преди Донингтън Парк тези класирания най-после връщат увереността, която той тотално загуби след Монца. Миналата година точно тук Стерилгада Дукати спечелиха първата си двойна победа и сега в Мизано Бърн спечели първия си подиум. Един такъв успех може да преобрази целият сезон за всеки, дано това да стане и с Шейки Бърн.
Емилиян Стойков
ЕВРОСПОРТ
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
снимки: crash.net
